В книгата си Ракът - Митове и реалност (изд. Жануа ’98“) проф.

В книгата си „ Ракът - Митове и действителност ” (изд. „ Жануа ’98 “) проф. Иван Павлович Неумивакин (1928-2018) продължава линията си на сложен метод към болесттите, поставяйки акцент върху най-страшния камшик на нашето съвремие - рака. Интересен аспект съставлява духовната страна на заболяването и визията на уважавания национален врач на Русия за съдействието сред формалната и различната медицина при лечението на онкологичните болести. 

Иван Павлович Неумывакин (1928 ~ 2018) 

Няма такава болест - рак

Известна е печалната статистика: при започване на нашия век всеки тринайсети човек е имал онкологично заболяване, в този момент боледува всеки четвърти. Ние сме нарушили законите на Природата и продължаваме да влияем пагубно на екологичната конюнктура, като вредим на първо място на себе си. Човекът се е изменил качествено, което дава „ зелена светлина “ на онкологичните, сърдечносъдовите болести, появяват се нови инфекции, които елементарно „ атакуват “ индивида с дълбоки нарушавания на имунната система. Това постанова преразглеждане освен на структурата на нашето опазване на здравето, медицината, само че и всеки човек би трябвало да промени своя метод на живот, с цел да опази здравето си. До какво ниво би трябвало да повишим грижите за здравето си, да приведем организма си в „ бойна подготвеност “, с цел да осигурим интензивно дългоденствие, да посрещнем и да победим всяка болест, включително и рака? В тази книга ще разгледаме тези въпроси и аз ще ви дам практични рекомендации.

От Световната здравна организация не дават огромни шансове на човечеството. По техни данни след 18 години, към 2030 година, броят на болните от рак ще се усили със 75 % спрямо днешните индикатори. Тази неутешителна информация бе оповестена в списание Lancet Oncology („ Онкология “). Изследователите са обезпокоени от обстоятелството, че скокът на растежа на болесттите ще пристигна бързо и внезапно. Според версията на специалистите човечеството върви към такова бъдеще заради развиването на медицината като цяло. Съвременните достижения разрешиха да се овладеят заболявания, които преди са били считани за неизлечими. Затова продължителността на живота на популацията е по-голяма, в сравнение с в предишното. По подобен метод броят на възрастните хора пораства. Ракът, съгласно мнението на специалистите, е болест на възрастта. Следователно, колкото повече възрастни хора има, толкоз по-често се записват случаи точно с това заболяване (MIG news.com.ua). Около 2030 година общият брой на възрастните хора ще съставлява 22%. Преди 5 години този индикатор не надвишаваше 16%. През идващите години броят на възрастното население ще се усилва, а това значи, че ще се усилват и случаите на болести от рак. Освен това Световната здравна организация отбелязва, че растежът на заболяването ще засегне разрастващите се страни. Причина за това ще са нездравословните привички на локалните поданици. Тук влизат неправилното, прекалено хранене, игнорирането на спортните занимания и здравия физически труд, използването на алкохол и пушенето. На първо място в рисковата група попадат мъжете.

И ето го моето мнение: няма такава болест - рак, има положение, в което се намира организмът, задръстен с шлака, паразити, всевъзможни нечистотии, обезводнен и други сходни. Раковата нечистота се развива единствено в мръсна, безкислородна среда. Общо видяно, за мене не е значимо какъв тип е ракът (обикновен, медуларен или фиброзен), по какъв начин се развиват раковите кафези, какви са те - плоски, сферични, коя доктрина за тяхното развиване е вярната. За мене е значима чистотата на организма.

Искаш ли да бъдеш здрав - от теб зависи

Бъдете дейни, прочиствайте организма си, живейте покрай естествения метод на битие, яжте повече плодове и зеленчуци, придържайте се към разделно хранене, 1-2 часа се занимавайте с физически извършения. Така животът ви ще стане целенасочен, напълнен с насладите на битието, а не тъпо битие с вярата, че някой ще направи нещо за вас… и тогава няма да имате проблеми със здравето.

Ракът - това не е орис, а метод на живот

Според мен главният проблем на медицината е надценяването на личните благоприятни условия и недооценяването на защитните сили на организма. Болният е теоретичен благодарение на лекаря да се отпуска, при него се е развила устременост не към здравето, а към заболяването. Независимо от хилядите разновидности на заболяванията, всички те протичат на практика еднотипно: реакция на организма, болежка, инфектиране. По подобаващ метод се построява и схемата за лекуване, без значение от характера на болестта: противовъзпалително, обезболяващо, общо укрепващо средство, интервенция, при онкологично заболяване се прибавят химиотерапия и лъчева терапия. Пита се, белким лекарят е трябвало да учи 7 години, с цел да сведе цялото лекуване до някакъв стандарт (изключение вършат положенията, които изискват незабавна хирургична или реанимационна помощ, или потреблението на медикаменти при незабавни състояния)? Всичко е доста просто: болните обезпечават работа на голямата промишленост на опазването на здравето, апаратурата, фармацията, т.е. това е пазар, който живее за сметка на болните - колкото повече са те, толкоз „ по-ефективно “ работи системата. Излиза по този начин, че здравият човек не е необходим на медицината, на лекаря се заплаща не за оздравял болен, а за брой заболели. Създала се е парадоксална обстановка: колкото по-малко са болните, толкоз по-малка е заплатата и лекарите на щат са по-малко. Ние постоянно сме се гордели, че в нашата страна лекарите са най-вече в света. А че поради тяхната „ професионална “ горделивост хората страдат, а лекарите не могат и не умеят да им оказват помощ, не се взема под внимание. Разбира се, неуместно е да се твърди, че медицината е отговорна за това, че у нас има доста заболели и повече хора умират, в сравнение с се раждат. Нашето здраве зависи от комплекс от фактори, където обществената среда и изискванията за живот съставляват 55-60%, още 35-40% зависят от самия човек, а медицината дава отговор единствено за 10%. Немаловажна причина за рецесията в медицината е фактът, че тя продължава да преглежда индивида като линейна система, общ брой от елементарни съставни елементи, разпределени по обособени посоки: кардиология, пулмология, гастроентерология и още други. А човешкият организъм, както и другите живи организми, е нелинейна система и съставлява единно цяло, където всичко е взаимносвързано. И медицината, която лекува обособен орган, остава в предишното. Появи се нова просвета - синергетика, която учи комплицираните системи в техните взаимни връзки и преглежда индивида не като общ брой от неговите частици, а като нещо по-голямо, обемно, холографско разбиране, където физическото и психическото са слети в едно и всяко нещо зависи от другото. Какво да се прави при заболяване? При разрушаването на една система вместо нея като опция се появява по-жизнеспособна, която съдържа в себе си всичко най-хубаво, което към този момент е основано и носи положителни начала и такава опция е натрупалата многогодишна процедура национална медицина, на която аз съм посветил повече от 30 години от 60-годишната си лекарска процедура, която на процедура потвърждава, че може да лекува всевъзможни недъзи, с които не може да се оправи формалната медицина.

И по този начин, няма ли излаз? Обмислете деликатно следните статистически данни, оповестени в Британското здравно списание (The British Journal of Cancer): „ Резултатите от проучванията, извършени от лондонския университет Queen Mary, един от най-хубавите в Британия, свидетелстват, че повече от една трета от случаите на болести от рак са предизвикани от четири фактора: тютюнопушене, погрешно хранене, алкохол и затлъстяване. По време на работата, която бе ръководена от професора по епидемиология Макс Пъркин, бяха детайлно проучени всички условия, водещи до онкологични болести. Бяха изследвани статистически данни за заболели от рак от 1993 до 2007 година и бяха формирани сравнителни таблици, където се отчитаха разнообразни рискови фактори, като дефицита на ултравиолетова светлина, използването на огромно количество сол и професионалните болести и тяхното въздействие на положението на болните. „ Множество хора са уверени, че болестта от рак е орис, генетично влечение и други сходни. Ние се убедихме в хода на нашите проучвания, че не по-малко от 40% от онкологичните случаи биха могли да се избегнат “ - заявява професор Пъркин. Сред рисковите фактори, които водят до раковите болести при мъжете, 23% са за тютюнопушенето, 6,1% за дефицита на плодове и зеленчуци в храната, 4,9% за въздействието на нездравословни субстанции на работното място, 4,6% за алкохола, 4,1% за наднорменото тегло и 3,5% за злоупотребата със слънчевия тен и солариумите. При дамите най-силно изразеният рисков фактор още веднъж е тютюнът (15,6%), следва наднорменото тегло (6,9%), другите типове инфекции, включително СПИН (3,7%), злоупотребата със загара и солариумите (3,6%), дефицитът на плодове и зеленчуци в храната (3,4%) и алкохолът (3,3%). Значи, какъв е изводът? Ракът не е болест, а положение, до което сами сте се довели. ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ИЗМЪКВАТЕ!

Защо хората боледуват?

Защото нарушават законите на Природата. Животът е развой, при който се води непрекъсната битка на противоположностите, на остарялото и новото, с едновременния блян на организма към саморегулиране. Какво се случва при възникването на заболяванията? На фона на отслабените защитни сили на организма се засилва микрофлората, температурата се повишава. Вместо да дадат опция на организма самичък да се оправи с зародилите проблеми, на болния се предписват, а и той самичък стартира да взема антибиотици, медикаменти за събаряне на температурата и други средства, които заместват имунната система и тя в бъдеще няма да работи: за какво да работи, в случай че има изкуствени заместители! Разбира се, някаква част от вирусите и микробите ще загине, само че останалите, още по-силни, водейки битка за съществуването си, стават по-устойчиви на приложените средства. Ето за какво се появяват медикаменти от второ, трето и по този начин нататък потомство. Сега от ден на ден експерти доближават до извода за инфекционната природа на болесттите от познатите трихомони, хламиди и сходни на тях паразити, за които трябват все по-силни лекарствени средства, само че постоянно с негативен резултат. Проблемът не е във вирусите и другите микроби, от които, както се разбра, не можем да се избавим. Всичко опира до положението на имунната система.

Но какво ли още ни чака, в случай че индивидът - дете на Природата - не се държи в сходство с хармоничното равновесие сред външната и вътрешната среда в цялото им разнообразие. Някои откриватели настояват, че през този век следва да се чакат още по-опасни инфекции и надлежно заболявания. И ние виждаме удостоверение на това. Всичко опира до самия човек и неговата имунна система, нейната подготвеност да поддържа естественото функционално положение на организма; неговите сили би трябвало постоянно да превъзхождат всеки отрицателен фактор, в това число и на микросвета, който ни обитава. Просто тази войска, измежду която има освен паразити, само че и доста потребни микроорганизми, би трябвало да се държи „ под надзор “ и да не й се разрешава да се прояви. Откъде се взема патогенната микрофлора в организма? Първата причина е отслабването на организма заради нефизиологичното хранене, елементарно усвоими въглехидрати, рафинирани артикули, произведения от тънко брашно, пържено, тлъсто, пушено месо, скотски белтъчини, мляко и други нездравословни храни. Организмът на болните хора се храни не с продуктите от разграждането на наскоро поетата храна, а с продуктите на разпадането, отпадъците от същите тези паразити, което подкрепя гнилостните и ферментационни процеси, подтиквани от нарушаването на режима на хранене на организма и неналичието на задоволително придвижване. Всичко това основава прелестни условия за активирането на тази биологична „ жива тиня “ - микроорганизми като трихомона, хламида, кандида и други, които наблюдават организма на енергийно и осведомително равнище и могат да вършат каквото си желаят с него; типът на болестта няма значение. Просто би трябвало да се възвърне вътрешната екологична среда, да се освободи от шлаката, калта, като по този метод се включат механизмите на Саморегулация и Самовъзстановяване при демонстрация на задоволителна Самодисциплина - правилото на трите „ С “, в случай че желаете да бъдете здрави.

При развиването на рака стресът играе особена роля

Статистиката свидетелства, че онкологичната заболеваемост е значително по-висока при групи лица, претърпели психологични и прочувствени контузии, които водят до стресово положение - развод, гибел на близки и други сходни. От друга страна, известна е по-ниската онкологична заболеваемост измежду вярващите и духовно пречистени хора.

Из: „ Ракът - Митове и действителност ”, Иван Неумивакин, изд. „ Жануа 98 ”
Източник: 
Снимка: Иван Павлович Неумывакин (1928-2018)